Що става с този свят?
Нима се боря с всяко дръвче и цвят?
Що случи се със нас?
Нима израснахме завчас?
А нашите родители
като детективи опитни
ровят се из лудориите
извършени от нас.
Гледат ни под лупа
И от час на час
вдигат ръце от нас.
Повтарят ни -
Учи, момче!
Работи, дете!
Разбери ме,
не мога вместо теб!
Нима не могат да разберат,
че учението ний не сме захвърлили,
но, че лудориите са ни приоритет
и макар те да не помнят,
така било е векове наред.
Нима забравили са,
че били са те деца?
Оставали са детските години,
позволили са им да потънат те в забрава.
Грешници, как извършили сте този грях?
Сега ще разберете силата на моя гняв.
"Споменът е блед" - "Добре"...
А юмрукът ми лети напред.
Юмрук от думи,
по - силен от всяка бомба.
Не удря той в лицете,
не, той удря право в сърцето.
Сега разбрахте силата на младежта,
разбрахте истината за света.
"Светът лети напред
не сте вие вечни,
а ние сме богове
понеже времето
е в нашите ръце!"
© Ясен Всички права запазени