Бохемски вечери... Чаши кристални...
Думи провлечени, смешно-банални.
Дамите скрито поглеждат... Дискретно.
Очите открито говорят... Директно.
Душа отпусната. Задръжки няма.
Сърцето разчувствала близката дама.
Танцуваме бавно, плътно опрели
телата. В екстаз, за любов зажаднели.
С жар в ресторанта... Уиски в бара...
После в таксито. Кафе у дома...
Устните срещат се. В пламък изгарят.
Бурна среднощна любовна игра.
Утрини... Утрини... Главата дреме...
Устни напукани... Душата стене...
А от леглото учудено викат
очи непознати: "Каде съм?" - ме питат.
Спомени... Спомени... Далечни мъгливи.
Снощните спомени трудно откривам.
А тази в леглото е... Снощната дама.
Не питам. Аз знам. И тя спомени няма.
© Найден Найденов Всички права запазени
Трогнат съм
Съжалявам, че чак сега видях поздравленията