Боже, спри го дъжда!
Сплита косици топлият, летният дъжд...
Туря в краката ми огнено-сухите листи.
Есента идва със среброто в косите на мъж...
Тази есен... Вечно ме плаши златистото...
Тази есен... А още сме в лятото жежко...
Как да спретна опело на моето Лято?!
Как да кажа без тебе колко е тежко?!
Как да кажа, че всяка сълзица е свята?!
Вече слушам как бие камбани звънаря
и стоя коленичил, и се кръстя в дъжда:
- Боже, спри този дъжд! Той ме изгаря... ...