Божествен миг
Искам да те изпия. Искам да те опия.
Мен да ти дам. И вярвай ми, знам
ще те омаят истински, зная
мойта снага, като нега,
мойте очи, като лъчи,
мойто лице, мойто сърце -
всичкото мое. То е и твое.
С мъжката длан, всичко изтрила -
сълзи и свян, болка и сила -
ще ме погалиш, ще ме запалиш,
ще ме прегърнеш, ще ме обгърнеш.
Погледът див, благ и ревнив,
ще ме съблича, ще ме обича.
Твойте ръце, като перце
ще ме поемат. Всичко ще вземат -
стон и въздишка - паячна нишка.
И пребледняла, и премаляла,
ще се отпусна, и ще напусна
моя си лик... Божествен миг!
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени