Роди се бог - зиме, късно през нощта,
сред ясли, слама, тор и скотска миризма,
от бутилка вино, хлебец, няколко яйца,
се пръкна образът божествен в човешката глава.
Ще прилича той на мен! Ще ми помага в самота.
Пръв приятел ще ми бъде в радост и беда.
Опора в живота и пазител на честта.
Честит ще бъда аз - с хармония на мисълта.
Ех, колко удобно, над теб все някой да бди,
като овца младенец, сред стадо грижовни овци.
И аз веднъж мира да видя от глутница хорска, уви,
не съм агнец, а добрите пастири са просто мечти.
Така се получава, щом чобанинът не спи.
Луната пълна свети над заспалите ели.
Държат го мисли разни, за божества и за жени.
Снежецът тихо пада, ах, прекрасно е нали !
© Александър Митков Всички права запазени