Говори ми, мила! Говори.
Теб отлично те разбирам.
Ние сме в любовните гори...
Вече тебе аз избирам.
Нека падне от небето гръм
да запали сухи клони.
Днеска аз Никола да не съм
страх от мен ако се рони.
Нека от гърмяното дърво
божи огън да си вземем.
Да запалим ново зарево -
ден от него да поемем.
Нека бъде хубав този ден
и за двама в любовта ни.
Тъй с ръка в ръка под знак зелен
да лудее и кръвта ни.
© Никола Апостолов Всички права запазени