Разбита спирка, автобус,
старици три, забрадки черни.
Лехи с окършен кукуруз.
И път до схлупената черква.
Изсъхнала череша в двор
и зид – съборен край торище,
над джанките – авлигин хор,
в мазата и в обора – нищо.
Ръждясали мотики, сап,
обрасли нивици с кощрява,
мухи и паяци в долап,
лениви, сити дървояди.
Като в градините на Бог –
щастливо, благодатно семе.
И тишина в живителния сок,
амнезия и спряло време.
© Валентина Йотова Всички права запазени
обрасли нивици с кощрява,
мухи и паяци в долап,
лениви, сити дървояди.*
Уникален език! Поздравления!
Мисля, че половината от думите в този стих са непознати на децата ни.