Болеше мамо

4.11.2022 г., 16:56 ч.

Поезия

5.0 / 5

561 2 3

Съвсем на прага тъмен на смъртта,
душата ми от мен като отлита,
полейте пред нозете ѝ вода,
дарете я със детската ми риза!
Тя може би тогава ще се спре
и може в този миг да стане чудо:
смъртта да ме превърне пак в дете -
красивото, разрошено и лудо…
Да ме закичи с мъничко небе
и от върбата да откъсне клонче.
Какво е смърт без детски колене,
притиснали от вейка буйно конче?… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обичай ме навеки. Лирика
Ще спра дотук

Ще спра дотук преди да се подхлъзна, но няма да ти кажа: „Остани!”. Душата ми сега ужасно зъзне под ...
***

Понеже не успявам да се впиша и цялата съм някак на парчета през май денят ми е накъсан на ноти... м...
Уж въздух, а всъщност надежда

Той няма червена канадка, ботуши и шапка със мъхест помпон... Прегърбен на гега, старик кротко пуши,...

Още произведения »