Болеше мамо

emo2 (Емил Стоянов)
236 750

4.11.2022 г., 16:56 ч.

Поезия

438 2 3

Съвсем на прага тъмен на смъртта,

душата ми от мен като отлита,

полейте пред нозете ѝ вода,

дарете я със детската ми риза!

Тя може би тогава ще се спре

и може в този миг да стане чудо:

смъртта да ме превърне пак в дете -

красивото, разрошено и лудо…

Да ме закичи с мъничко небе

и от върбата да откъсне клонче.

Какво е смърт без детски колене,

притиснали от вейка буйно конче?…

Какво е път, нахалост извървян?

И дните дето сипват ти горчилка…

Една любов не стига да си сам,

една любов до тук не струва нищо.

Аз толкова любови изживях

и никога до днес не бях обичан!

Когато се превърна в шепа прах,

ще влизам на любимите в очите.

Солено там от горестна сълза

в потайните им мисли ще възкръсвам

и ще чернее кротко над пръстта

на моята нетленност кръста!

Животът ми е вече извървян,

угасва обеднелият ми пламък…

Ти под главата ми подлагаш длан…

Да знаеш само как болеше, мамо!

Емил Стоянов

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.