Мина време, откакто
за последен път те молих.
И все пак - напразно.
Ти си отиде заедно със
своите разочарования,
както всички, навярно.
Аз съм тук, но ме няма.
Гледам през прозрачни стени
всичко, което се случва,
всяка истина, която не си.
Питам се как можах да ти вярвам,
така да се опустоша.
Още не мога да се изправя,
а беше моята война.
Нуждая се от теб,
колкото и глупаво да ти звучи.
Знам, че ме разнищваш
и все пак ми трябваш -
боли...
© Стеси Всички права запазени