Боли

Стая, мрачна и безкрайна,
същата, в която преди време бях.
Тогава исках мъничко надежда,
а сега проклинам се и ме е страх.

Защо излъга ме и как успя?
Аз пазех се с така дебелата стена.
И вярвах ти, и исках те така,
както никой до сега.

Преди си мислех, че боли
да бъдеш сам, да си самотен,
но няма по-голяма болка от това
да си за някой недостоен.

И не, не мисля че съм грешна.
И не, не знам защо ми причини
такава мъка нечовешка,
защо, по дяволите, го направи?!

Нима не виждаше какво изпитвам,
твърдейки ми, че искаш мен,
нима изобщо не усети как попивам
лъжовните ти думи в онзи ден?

Но още ми е трудно да повярвам,
че възможно е това -
от най-щастливите моменти
да изпитвам най-голямата тъга.

Стая, тъмна и зловеща,
единствена останала си ти
да приютяваш сълзите ми горещи,
когато никой друг не иска да ме утеши...

2 Юли 2009