Чуваш ли, небето тряска,
гръм раздра го и изсвятка,
всяка светлинка си скри,
като мене го боли.
Дървесата из горите
шепнат с тъжните си листи
и в сълзи, реки смолисти,
като мене ги боли.
Виждаш ли дъждовни капки,
наедрели, натежели,
падат в сухите земи,
като мене ги боли.
Туй съм аз -
и буря страшна,
и молитва силна, страстна,
и сълзата уловила,
в сетен миг искрата
на любовен огън гаснещ.
И за тебе ме боли...
© Ивелина Дамянова Всички права запазени