Аз вече не мечтая, не обичам.Усмивка на лицето не гори.Всеки ден в живота си прилича,а онзи странен огън не гори.
Ще си остане в мен оназ' обида,с която моите мечти уби.Когато аз от твоя свят си ида,дали ще можеш да обичаш ти?
Нали ти бях потребна като хляба?Нали от мен със устните си пи?За глад и жажда нямаш ти наслада,светът ми истински с лъжи разби!
Аз знам, че ще забравя любовта ти.Горчивата обида ще тежи!Изпълват се бездънните хамбарив душата ми, със истините зли!
Когато аз от този свят си ида,фалшиво ли сърцето ще тъжи?Че истините лесно се прощават,но не и ,,пълните с любов'' лъжи!