„боли ме,
боли ме...
болиш ме,
искам болкоуспокояващи...“
Болиш във мен като умора,
като пресъхнала река,
и си пътник, развалил покоя
на изоставената ми гора.
Болиш отвътре, като рана,
да я разчопля, не успях,
синина във мен остана,
без теб дните щом броях.
Болиш отвън и пак отвътре,
болиш във всеки минувач,
болиш ме все по-навътре,
без болка си отиде днес по здрач.
© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени