Защо да те забравя аз не мога,
защо сърцето ми отново страда.
Живея в болка и тревога,
изгаря ме мъка безпощадна.
Душата ми тъне в страдание,
не мога да видя пътя напред.
Ден и нощ в изгнание,
аз се уча да живея без теб.
Ако можех времето да върна,
щях да пожелая да съм с теб сега.
И Земята аз ще преобърна,
за да те обичам пред света.
Ще се опитам да те преодолея за напред,
живота си ще променя,
но дори да го живея пак без теб,
аз никога в сърцето си не ще те заменя.
Дори да те нямам в този свят,
аз бих се борила до край.
Ще мечтая и ще искам само теб,
ти си ми всичко, знай!
До болка аз ще те обичам,
до сетния си ден и час.
Пред света любовта си ще отричам,
за да не узнае никой какво било е между нас!
© Иваничка Петкова Всички права запазени