Извишавам се бързо и отново падам.
Колко още по теб трябва да страдам?
Всяка част по мен тръпне за ласките ти топли.
Ах, защо не чуваш моите вопли?
Ден след ден споменът не угасва,
защо трябваше по теб така да се прехласна.
И отвътре органите ми бавно да изгарят,
защото очите ти сини така странно палят.
Иска ми се да те убия, за да взема сърцето ти,
защото толкова години ти бавно убиваше моето.
Но дали така ще спра риданията си?
Или с откъснато сърце, ще се лутам отново в тъмнината, ...