22.01.2011 г., 19:07 ч.
Болка
Прописах в безсънната нощ.
Прописах, когато болеше.
От много години съм с теб,
не смея да кажа от колко.
Аз вярвах и предана бях,
аз вярвах на всичко.
Гордеех се с твоя живот
и щастлива се чувствах.
Пазех доброто си име,
да бъда достойна за теб.
Да бъда вярна опора
и спътница в твоя живот.
Е, само мечти са били.
Ти искаше всички жени.
Искаше да те ласкаят и величаят.
Красавец бе, а имаше и власт!
Накрая при мене се спря.
Уви, не за дълго!
Сега си поет и пишеш прекрасно,
за болка, любов и бягство.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Симеон,мразя самотата.Страшно е ! Благодаря !
-
Поезията се пише най - вече в самота, а с болка в сърцето се ражда прекрасен болезнен стих!
Хареса ми! -
Станислава, Благодаря ,че ме разбра !Но когато го срештах,бях още много
млада.Но дано сега се осъзная! -
Направила си грешката да вярваш прекалено предано!
Истината за поетите не винаги е в написаното от тях.Но,дори и тогава трябва да четеш между редовете!
Бъди горда със своя живот и ще си още по-щастлива! -
Благодаря за подкрепата.Много сте мили !
-
Харесах!
-
Добре дошла!
Болката ражда най-хубавите стихове. Може би, затова е прекрасен поет. -
Благодя, че съм забелязана от поет като Вас!
-
Поздравления за искрения и прочувствен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
