Оплете се в мен едно конче.

То беше черно. 

Сякаш тлееше.

Но не беше от огън, а от буреносен шепот.

Шепнеше ми в ухото.

Придвижи се до сърцето ми и го обви в 

ръжда и тъма.

Проклинам болката.

Сънувам сянката ѝ.

Та нима не живеем във Виена?

Там е град на любовта.

Във Австрия има аварирал самолет.

Пътниците се нуждаят от лек 

Лек за болката е - нов живот. 

Нов полет 

Нова мисъл.

Нов трепет 

Нов шепот 

Болката е нашият живот.

Но как се живее с нея?!