29.03.2008 г., 9:43 ч.

Болка от сбогуване 

  Поезия
712 0 22

В тъмното разменят се на хаос

погледи от думите на тръгване.

Проблясват с остриета шпаги

от целувките на спомени

и чакат дългото сбогуване.

В очите неми сме стаили

сълзи от обида неизплакани.

И като стрели свистят

безжизнените ласки

с надеждата да си простят

с едно единствено “Довиждане”!

Сковани и прехапани

до болка в неизказаност

са мъртвите ни устни от желания.

И в греховност, по-красиви и от пълнолуние,

за сбогом се отварят душите ни посърнали.

Обгърната от минало сияние,

останала без дъх мъждука само

любовта прекършена. 

В стенания и с тихи стъпки ни напуска

пропъдена и тъжна,

прегърнала нашите мечтания.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??