Приятел, нищо повече не искам да си ти,
не мога, нямам право аз да те обичам!
Само приятел ли, ах, тези очи,
отново поглеждат ме, но пак се отричам.
Отричам се от себе си, помни,
отричам всяка капка щастие сега...
Но една рана как не спира да кърви,
една мрачна картина нима е моята душа?
Как копнея само "някой ден"
да обичаш мене, както нея...
Но знам, че ти ше бъдеш все във нечий плен,
а в тази късна вечер да те зърна как милея... ...