Всеки ден е толкоз тежък -
все по-адски ми върви,
всеки ден превръщам се в невежа,
щом сърцето ми от болката кърви.
Какво да сторя, Господи? Та аз не знам.
Не мога ли да спра да я обичам?
Да продължа с живота си аз право имам,
измъквайки се от капана, в който се намирам.
"Любов, защо си тъй жестока,
с всички нежни и добри сърца?"
Фалшива ли е любовта ми или аз не мога
да срещна мила, искрена душа.
Всеки ден за туй си мисля,
че любов е имало, и занапред ще има,
че дошло е време аз да се пречистя,
а болката в сърцето ми е толкова непоносима.
LIKADEVONEN / 09.11.2004y. 11:44h./
© Илия Деведжиев Всички права запазени
Хубави стихове за начало.
Желая ти успех!