Боли...
така боли от тази мъгла
и градината тъжно притихва,
плаче вече старата бяла върба,
дори слънчогледът не ми се усмихва.
Недей...
Не мисли, че това е сълза,
той, вятърът, май я донесе
по клепачите... то е само роса
от мъглата... после сам я отнесе.
Боли...
а казват, че ТЯ е магия,
мелодия, унес, захлас...
а болката, как да я скрия?!
Вече и слънцето не свети за нас!
© Валка Всички права запазени
Светъл ден за вас!