24.10.2007 г., 19:58 ч.
Болката ми!
Нощта спусна черното си було
над мрачната и самотна гара.
Но ако ме питаш коя е?
Тя е моята, на която аз те чакам!
Нека те разходя по перона,
виж лицата на хората, които са тук,
очите им са мъртви, както и сърцата им,
те не просто спят своя сън,
те бавно умират заради изгубената си любов!
Но май избяга още когато те поканих,
ако те е страх, мила, от това,
не ме оставяй там, спаси ме!
Нима се лъжа пак?
Думите ми бавно се губят в мрака,
а нощта напредва и скоро ще дойде Авги,
но преди това ще ме прониже...
да, това е тя, любовта, забиваща ми пак стрелата си!
над мрачната и самотна гара.
Но ако ме питаш коя е?
Тя е моята, на която аз те чакам!
Нека те разходя по перона,
виж лицата на хората, които са тук,
очите им са мъртви, както и сърцата им,
те не просто спят своя сън,
те бавно умират заради изгубената си любов!
Но май избяга още когато те поканих,
ако те е страх, мила, от това,
не ме оставяй там, спаси ме!
Нима се лъжа пак?
Думите ми бавно се губят в мрака,
а нощта напредва и скоро ще дойде Авги,
но преди това ще ме прониже...
да, това е тя, любовта, забиваща ми пак стрелата си!
© Теодор Илиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Кръвта пулсира във заспалите ми вени,
а твоето очакване ми липсва
и аз те търся във несъществуващ свят,
и чакам те на някоя от гарите,
където никой никога не спира..."
Това е моят поздрав за теб.
И... махни всички тези грозни, пусти, мъртви гари...
Животът може да ти предложи много повече
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мрачни са сегашните хора,
макар да имат сичко те нямат нищо,
защото нямат истинска любов!