А болката минава през сърцето,
очите само я долавят -
щом от удара в лицето 
сълзите тръгват и те давят.
А тая болка ти ли ми я даде,
тая мръсната, изкусната лъжкиня,
дето всичко взе ми и окраде
и лъжеше: "Спокойно ще отмина..."
И свил юмруци и навъсил вежди,
днес я плюя тая болка с кръв,
късам като прежди тез надежди
и във мъките се хвърлям пръв.
Страшна си, обичаш в мене да се вглеждаш,
но погледът ми празен теб уплаши
и май започваш да се сещаш,
че от тебе ставам по-опасен.
И на ти, Болко, на ти малко злоба,
от моята последната остала,
че няма аз ей тъй да скоча в гроба,
а теб да те оставя цяла...
Изцеждай ме, измъчвай ме със сила,
дай да видя крайната ти мярка,
да видя как до край си се вбесила,
да видя ледна ли си или жарка.
Повръщай си отровите, катрана,
завий камшиците, изкарай и камата,
но щом отваряш ми ти нова рана,
ще те гледам като жалка непозната.
И след всеки удар, който ми нанасяш,
ще се усмихвам, сякаш съм те любил
и ще почваш да се превъзнасяш,
но ревяща, че и днес не съм изгубил!