Инчето (Ива)
34 83
23.10.2007 г., 13:42 ч.

Болката - моя приятелка 

  Поезия
1182 0 4

Какво ми има, не разбирам,

защо отново съм сама?

И все неподходящия избирам

и всичко случва се така.

Отначало всичко е чудесно

и има сила в любовта,

но в живота не е никак лесно

да играеш тази игра.

И загубилият пак си ти,

той отива си от теб и изчезва във мъглата.

Ти рониш мътни, кървави сълзи

и оставаш в плен на болката от самотата.

И света за теб умира,

и сърцето ти едва тупти,

и в един-единствен миг разбира,

че не ще има сили да продължи.

Мечтаеш ти за края,

но болката ще продължава

да гори във теб дори във рая,

освен примира, друго не остава.

И в смъртта си ти разбираш,

че отново си останала сама

и от болката душата си раздираш,

но на кой му пука за това?

И така ще продължава вечно

и не ще намериш ти покой,

един обичаш ти сърдечно,

ала той не ще да бъде твой!

Затова се примири

и с болката сърцето си сроди.

За теб така ще бъде по-добре -

да чакаш любовта ти с тебе да умре!

© Ива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??