Adelinka (Ааа)
101 395
19.06.2006 г., 11:06 ч.

Болката на дните 

  Поезия
710 0 5

Появяваш се и изчезваш ден след ден,
но всеки път си така студен.
Болката преди време - от друг - сломи,
ала болка нова у мен насади.

С думи омайваше ме всеки ден,
и сякаш попаднах в любовния ти плен.
А после ме остави,
за мен ти забрави.

Сещаш се за дните бели,
и за нощтите, в които се любехме освирепели.
Но само толкова ти стига,
връщаш се за два сладки мига.

И после пак си тръгваш ти,
а мен прострелваш с отровните си стрели.
Не ти ли е мъчно, кажи,
че страдам и черни вече са белите дни.

 

© Ааа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Брех каква ме изкара само
  • Кристално елементарно! Три (3) твърдо. Много обвинения към другия в "играта". Никога не е виновен само един. Липса на самокритичност. Описателна егоцентричност - преживяване на низко духовно ниво!
  • Браво,мило!
  • Кристално , чисто , ясно изразено .
    Без никакви излишни думи украсено .
  • Налице е ситуация - разказана искрено и убедително. Липсва логически център, около който да се развие сюжетната линия и творбата да придобие цялостна завършеност, но на друго равнище.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??