6.07.2017 г., 11:13 ч.

Болката остава! 

  Поезия » Свободен стих
557 0 2

Ако хората от тебе се отричат,
аз не бих направила това.
Винаги ще те обичам
и ще търся твоята ръка,
Мъжката си сила ти ми даде,
и душата нежна на дете,
и как поне веднъж не ме предаде,
да ми докажеш, че съм с каменно сърце!
Научи ме да бъда честна,
и какво спечелих от това?
Нямам твоята известност,
но поех по твоята следа.
Липсваш ми и нощ, и ден,
тъжно ми е, че те няма.
Радвам се, че бил си винаги до мен!
... Но болката остава ...!

© Антония Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??