6.07.2017 г., 11:13 ч.

Болката остава! 

  Поезия » Свободен стих
5.0 / 2
651 0 2
Ако хората от тебе се отричат,
аз не бих направила това.
Винаги ще те обичам
и ще търся твоята ръка,
Мъжката си сила ти ми даде,
и душата нежна на дете,
и как поне веднъж не ме предаде,
да ми докажеш, че съм с каменно сърце!
Научи ме да бъда честна,
и какво спечелих от това?
Нямам твоята известност,
но поех по твоята следа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Станчева Всички права запазени

Предложения
  • Под валяка на мислите оставаш - по-плосък от премазаната птица. Кост в гърлото неспирно те задавя и ...
  • Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
  • Тоя тук - две в едно. И нахален, и скучен. Хвали лъскав часовник. Възгордял се глупак ми разправя, ч...

Още произведения »