Извива се болката в мене
като студена, отровна змия.
Пронизва сърцето сломено,
безкрайна изглежда ми тя.
Безкрайна като зейнала паст,
като море бездънно дълбока,
изгаря като огън пламтящ,
като буйна река преди скока.
Искам от мен да прокудя
моя страх, моята болка.
Сърцето за живот да събудя,
но имам ли време и колко?