Xadess (Дилян Георгиев)
52 64
23.11.2014 г., 12:55 ч.  

Болната 

  Поезия » Гражданска
855 1 3

Защо сме хора ний създадени?

Кажи ми, Боже всемогъщ!

Защо сме ний от тебе забравени

да живеем ний един и същ

живот обикновен,

живот обезверен,

живот на безкрайни лъжи и измами,

живот на безлични и скучни прояви,

прояви човешки,

пълни със грешки,

които все повтаряме

и се надяваме

никога да не повторим?!

Но какво ли можем пък да сторим???

 ***

Аз помня жената от прозореца

до саксиите със цветове разтворени,

застанала

и гледаше с бездушен поглед

премръзналите гълъби

в техния последен полет.

Не се радваше, нито скърбеше,

не се изненадваше, а просто стоеше

и гледаше тя как светът на греха

вървеше бавно към своя край…

***

Скучно беше навън

и сякаш аларменият звън

пробуди в нея оживление,

забрави свойто изтощение,

 стана тя бавно, полека

и с влажни очи към буфета

тръгна да спре часовника,

а той верен на смъртта

продължаваше да свири песента

на наближаващата гибел…

Но тя го спря, взе чаша вода

и от джоба прокъсан извади

кутийка малка с таблетки…

***

И седнала пак до прозореца

гледаше с поглед бездушен,

дочуваше някаква приятна симфония,

от старите кръчми, малките барчета,

и удължавайки свойта агония

тя пиеше проклетите хапчета.

 

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това, което имам предвид, е, че в съвременния свят има много хора, които просто съществуват, а не се наслаждават на живота. Всеки ден застават на тераската си или на прозореца, но нищо повече. И моята героиня - "болната", тя наистина е болна, но сякаш болестта я е съкрушила и единственото, което прави е да пие "проклетите хапчета", отлагайки смъртта поне с малко, но за какво - тя просто удължава своята агония за да продължава едно скучно, апатично съществуване.
  • "Защо сме ний от тебе забравени

    да живеем ний един и същ

    живот обикновен,

    живот обезверен"

    Не сме ние - забравените а забравящите. Защото помощта се дава доброволно и се взема също така доброволно. А хората днес много сме се възгордели та да потърсим помощ дори и от бог, а предпочитаме да вярваме в собствените си сили и дребни желания, макар и за никого полза да не носят. Много хора запитани днес в какво вярват, казват "вярвам (рачитам на) в себе си" но, това ли е най - правилното всъщност? Едва ли...
  • Много е силно! Лекуване от времето.
Предложения
: ??:??