Строполи се мрака върху клоните
и небето схлупи се, примря!
Сякаш се страхуваха сезоните
от гнева на болната гора!
Вятърът се свил и не помръдва,
тихо стене пръхава земя,
плахо и смразяващо прозвънва
ехо от на птица песента.
Дъх пресечен, пукване на клонче,
вопъл на изтръпнали треви,
с болка ужасяващо напомнят че
тя е още жива и не спи!