10.10.2017 г., 10:56 ч.
Болнични неволи
Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла.
Слепи надежди. Доктори бавни.
Свят на говеда. И диви сърца.
Няма капчук. А душите са жадни.
,,Чакаме вечно!“, изплаква жена.
Клета старуха крета с живота.
Скочиха в миг разгневени тела.
,,Тихо, ма, дърто!“, глупак избоботи.
,,Следващ да идва!‘‘, рече им бял.
Те се понесоха бързо към него.
Свят на красиви надежди. Морал,
Господ защо те е взел на небето…
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Уви... Картинката е точна...
Керванът пъпли... Кучето си лае.
Умирането е на нервна почва,
а Господ за нещастните нехае... -
За съжаление, това е нашето днес...
-
Жалка и срамна картинка. Поздрави, Митко!
-
Така е, г-жо Ябанджиева. Написах това стихотворение, след като станах пряк свидетел на подобни събития. Нахални хора пререждат старица, която плаче от болка. Жената успя да влезе, но трябваше да чака ,,идващи само за подписи'' да си свършат работата. Точно заради това се обърнах към Морала... И Господ, който отдавна го е взел на небето...
-
Някой си заслужават боя.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За съжаление, светлина не се вижда.