Болно ми е, че е празно.
Улиците не крещят
и ми е болно, че е тихо.
Болно ми е, че времето е много,
а хората не го запълват
и го нямат, а пилеят!
Болно ми е, че разпръснах се до края,
вместо да остана тук,
поне с едно запълнено сърце.
Виртуално си споделям самотата,
където маската е второто лице.
Болно ми е, че всеки се е влюбил
и забравил е останалия свят.
Болно ми е, а тъгата ми е някак си красива.
Болно ми е! Този път за мен, а не за тях!
Болно ми е, а те просто са щастливи...
© Натали Всички права запазени