За тези, дето няма да открият
подаръчно куплетче във чувала,
от съвестта поисках да се скрия,
че чувство на виновност ме подпали.
И трудничко заспах с нагорещена
от същата вина кардиограма.
Нещастна щях да бъда аз, лишена
от скромния подарък. - Край да няма
и нека денонощно да се трудят
като джуджета думите пастирски! -
дочух навярно или ме събуди
гласът, звънец тревожен в мен натиснал.
Но включи се друг глас като защита
( Горкото оправдание човешко!):
- Чувалите ми свършиха! Разплитам
шушоните на баба... Не е смешно!
Научи ме на плетиво жената
и с преждата от нейните шушони
ще изплета вълшебни аз в средата
с любимите ви коледни бонбони.
Щом стигнеш ти до каса в магазина,
ще видиш и 🍬 бонбоните безплатни.
Ще има, знам, за цялата дружина
на откровенци. Взимай! Обезателно!
За някой ще е с вкус ментол на лукче,
за друг пък - шоколадов дар от " Милка".
Различни сме и всеки ще получи
бонбон различен, може и с костилка.
Но никой, никой няма да тъгува
за своето подаръче от мене.
Отивам, време нямам, ми се струва,
и трябва да плета дори на смени.
© Мария Панайотова Всички права запазени