Преди седем лета моят татко замина
не на тежък гурбет за далечна чужбина,
а по вечния път и звездичка в небето
стана. Тих е денят и на мама лицето
не краси вдъхновяваща сладка усмивка.
Плач задавя съня под самотна завивка.
Вкъщи аз съм мъжът, пазя свойте сестрички,
все помагам, но тъй млад съм още за всичко.
Остарява домът, а ремонтите – скъпи,
липсва детският кът, мама как да постъпи...
Труди се от зори, без почивка да има,
да спечели пари се напряга за трима. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация