Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
4.11.2008 г., 22:10 ч.

Боси 

  Поезия » Любовна
651 0 2

Лунна нощ, аз и ти
ходим боси по небето.
В ред се сипят хиляди мечти
като бял прашец в сърцето.

 

Светлини блещукат импулсивно
и оставят своя почерк във душите.
Две луни така наивно
хвърлят примка към звездите.

 

Аз те чакам да си дойдеш
и към мен да се затичаш.
Аз очаквам да се трогнеш,
да ми кажеш колко ме обичаш!

 

Красива нощ е! Обещай ми да не спим,
а да се сгушим в топлото легло!
Нека боси бавничко вървим
към нещо живо, възвишено и добро!

 

Дочаках те, дочакай ме и ти
да се върна пак при теб след изгрева!
Повярвай! Там се сбъдват хиляди мечти,
там, където думите ни липсваха.

 

Аз и ти в гора от диаманти,
ходим боси към бездънното море.
Бедни сме, но на любов сме си богати!
Звездите събраха ни в едно сърце!

© Милена Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??