И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.
Облаци причудливи сред клоните щъкат.
Слънчев лъч целува всяко листо.
Времето никога назад не поглежда,
а ний го преследваме с въпросът „Защо“
В дъждовните локви шляпат боси надежди.
Под съпровода на кучешки лай и лунен светлик.
Старата лодка сънува своите чудни морета,
докато нашите неволи множат се безспир. ...