fric65 (Венцислав)
98 35
26.07.2007 г., 8:59 ч.

Боянският майстор 

  Поезия
1424 0 7

БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР

Работеше от сутринта до първите петли.
Със алабастър мажеше стените.
Не се отчая, нито пък се умори.
Една след друга гаснеха свещите.
Във църквата не пускаше и слънчеви лъчи.
Калфата оставяше на стража до вратите.
Във полумрак прегаряха очи,
додето не изпишеше амвона и стените.
Багри правеше от минерали и цветя.
Рисуваше икони, след икони.
Мъртвобледите светци загледаха със румени лица,
жигосвайки с очи църковните канони.
Рисуваше опиянено до забрава.
Съвестта измъчваше душата.
Той искаше да нарисува Десислава,
пред всичките, най-горе, на стената.
Терзаеше се дни и нощи,
да ли да слуша своето сърце.
И пред олтара молеше  Христос и божиите мощи,
да му помогнат с своите ръце.
Накрая се реши, приготви четки и бои.
Избърса потното чело с ръка.
И нея със любов и нежност сътвори,
като звезда-вечерница в нощта. 

© Венцислав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??