Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш,
щом пръстите си във юмрук сбереш.
Пред фалша, сине, пред ”величия”
пазѝ браздата, носѝ я като свещ.
И с Вяра в смисъла на бъдното,
Надеждата на паднал подарѝ.
Любов раздай дори на съдното,
кога душата ти тежней, кърви... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация