Брегът на мечтите
Край реката, на стръмния бряг,
беше отдавна, бях рошав хлапак
мечтаех на сянка, лежащ под липите,
а наоколо кротко пасяха козите.
Мечтите детски са тъй необятни,
армия да имам с щитове златни,
а аз да съм рицар с блестящи доспехи,
и в битки славни, да жъна успехи.
Годините минават, имах път на там,
всичко бе обрасло с храсталак голям
брегът се бе изронил, водата не тече,
няма ги козите с малкото момче.
Светилото прежуря, както бе преди
и вятърът пак роши сухите треви
а потта се стича по че́лото ми бледо,
и баба сякаш шепне......
-Мечтите си къде изгуби, чедо?
Авт. Весо: 05.01.2020г.
© Веселин Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех ... понякога губим мечтите, понякога те погубват нас. Зависи от мечтите, де. Определено и тук ме грабна!
-
Дансито, благодаря ти за прекрасния стих човече. Много ми хареса.
-
Винаги трябва за имаш мечта,
тя е двигател, опора, магия.
Нека лети, като бърза стрела,
пътят е важен, той ценното крие! -
Брине, всичко се променя - права си. Но защо забравяме от къде сме тръгнали. Костенурката ще се върне след години на същия бряг от където се е излюпила, за да снесе яйцата си. Сьомгата ще се върне, за да умре на същото място от където се е родила. Много са примерите, а Човекът...??? Юрка, различно е и това е тъжното. Знаеш ли, като дете си говорех с животните на село и мисля, че те ме разбираха повече от някои хора днес. Приятелски благодарности, че се отбихте!
-
Прекрасни са ти спомените, Весо! Дете сред природата покрай баба и дядо! Днес всичко е различно. Хареса ми! 😋
-
Вярно е Краси, всеки гущер мечтае да стане крокодил и всяка котка - тигър, ама не става. Същото е и с хората. "Ангелче", радвам се че си тук. А колкото до Рицаря...... той намерил своята принцеса и заживели дълго и щастливо.
-
Те така е с мечтите... и ние се променяме.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
