15.11.2005 г., 18:06 ч.

Брегът на спокойствието 

  Поезия
888 0 1
Вървя под дъжда на времето-
разбит метеор разпръснал
посоките на галактиката
изтекъл през млечния път.
Дълго пресичал пространството
се завръщам в прашинки
докоснали дланта ти
за да се събудя в съня.
Нося ти дар от звезден аромат
заплел се в косите
под нощния покрив на дъжда.
Ти си брегът на спокойствието,
приюти ме отвъд водите
придошли от гнева
зад посоката превълнала дните
в бушуващ сив океан,
заключи ме до зеленото на ириса.
Отвори вратите на времето
в ретро музика отново
да се слеят разпилените сенки.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??