Косите ти ухаеха на сняг
сред смугла ноемврийска вечер,
на бухващия търпеливо хляб,
на житено мълчание обречен,
на огън, който кротичко пращи,
и тлее бавно в каменно огнище,
... и ти си тук... и в твоите очи
потъвам цял, докрая се разнищвам.
Изплаках още преди сто лета
копнежа си да бъда само с тебе.
Не ме оставяй сам-самин в нощта.
Така се чувствам твърде непотребен. ...