На мама
Тя пожела, когато си отиде,
да посадя брезичка върху нея –
поне насън да мога да я видя,
как във листата, в клоните живее.
Тъгата пусна корени дълбоки
и мъката ме стегна като змия.
Светът изгуби своите посоки
и чуваше – като вълчица вия,
прегърнала невръстната брезичка.
Тя милваше ме с пръсти белокори.
И, ако кацнеше на нея птичка, ...