В пясъчен замък легло си сложихме
и завивка от вятъра ний измолихме.
Със солени устни дари ни морето.
И затанцуваха вълни бриза на сърцето!
Страстта е лунна и богата!
В звезден бисер е с любов отлята.
Плътта трепери под водата.
Чувството говори само в тишината.
А защо ли крият се телата? В мъглата...?
© Светлана Тодорова Всички права запазени