6.08.2022 г., 9:50 ч.

Broom ride 

  Поезия » Хумористична
427 8 13

Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.

 

Че ръбест и на буци бил матракът,
комар го хапал, пречел му да спи,
младежите навън до късно крякат,
деца ли? Стига! Кой да ги търпи?

 

А сутринта дори чаршафът падна
и тъкмо бях заспал, и ме отви.
Уж лятна утрин, а пък колко хладна,
та пак не спал, горкичкият! Уви.

 

Дали да прихна, или побеснея?
Ех, принцът мой, на грахови зърна...
За всичко, драги обвинявай нея,
пристъпва тихо, тихо. Ей я на...

 

Коя е тя ме питаш, старостта ни,
причината едничка е била,
предлагам щом се будим ненаспани,
на смени да се возим на метла. :)

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усмихвате ме, момичета.
  • Наде, ще си напалим огън ...С малко заря, защото така гори ракетното...
    Няма заплаха, просто сме съпричастни към лирическата, пък и една вещерска вечер на никого няма да навреди. Гуш!
  • Леле, момичета " Байконур" пасти да яде! Тези ракии и мастики ми звучат като заплаха. Аз и без тях съм си " в джаза". Стига ми метлата. 🙂 Прегръщам ви!
  • Ааа, моля, моля, до си имаме уважението,
    аз такива пийни колади не консумирам, нито държа в хладилник, само да ми заемат място. Ако ще е гарга, да е рошава. Така че от мен танците, от вас ракетното гориво. 🙂
  • Една вещерска вечер стига...Стягай багажа и отлитай! Хич да не се хаби метлата... Мини през Силвето за ментата, аз ще те чакам с Буковско двойно преварено ракетно гориво... Останалото ще го нагласим.
    И да си знаеш, че не е само старостта, и "мухите, като вземат да ни хапят" метлите стават ракети.
    Както винаги си "в джаза" на емоциите и дори тъжни или смешни, даже яростно саркастични да са стиховете ти емоционално удоволствие е да те четем.
  • То кусурите всички си ги имаме, Ники. Важното е да ги напасваме някак - кога с метла, кога с усмивка. 🙂 Уау, Силвенце! Мастика и мента знам, че е "облак", но твоя коктейл е смъртоносен. Радвам се, че ви усмихнах, приятели!
  • 🙂 Ако метлата не свърши работа, смесват се мастика с ракия и излиташ към космоса!
    Усмихна ме.
  • Поздрави за написаното, Наде! Това е животът! Идва момента когато розовия облак се разсейва и кусурите лъсват, но това не пречи да продължим напред, след като един път сме се съгласили да бъдем заедно!
  • Хаха, този принц е добър за принцесата на Пепи. Ще му сложи ред😀😀😀
  • Прекрасно разбирам желанието за пътешествие на метла сутрин. 😁
    Поздравления за доброто чувство за хумор, Патрисия! 😊🎈
  • 🤣
  • Хи, хи, хи -
    "Дали да прихна, или побеснея?
    Ех, принцът мой, на грахови зърна" - смей им се!
Предложения
: ??:??