Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.
Че ръбест и на буци бил матракът,
комар го хапал, пречел му да спи,
младежите навън до късно крякат,
деца ли? Стига! Кой да ги търпи?
А сутринта дори чаршафът падна
и тъкмо бях заспал, и ме отви.
Уж лятна утрин, а пък колко хладна,
та пак не спал, горкичкият! Уви.
Дали да прихна, или побеснея?
Ех, принцът мой, на грахови зърна...
За всичко, драги обвинявай нея,
пристъпва тихо, тихо. Ей я на...
Коя е тя ме питаш, старостта ни,
причината едничка е била,
предлагам щом се будим ненаспани,
на смени да се возим на метла. :)
© Надежда Ангелова Всички права запазени