Повява вятър, хълмовете брули,
в халката ми се отразяват облаците,
чиито сенки преминават по земята...
Тишината на тревите тук смущава
вятърът...
Така мълчиш и ти - и само аз съм тук,
с мислите си, чувствата - със себе си,
събирам във забрадка бабина - живота си,
завръзвам го, осмислен, истински, реален,
прегръщам го вързопа със живота ми,
мой, осезаемо избран от мен...
А ти - а ти си вятърът... ...