Брули вятър.
Безнадеждно боли.
Тишина прегръща душата.
Пак сама съм
сред вълчия студ
и очи обсебващи мрака.
Тази мъничка,
бяла мечта,
не намери сърце да покълне.
Колко студ,
самота и тъга,
са се плъзнали
в моите вени.
Тишина ...
© Дочка Г Всички права запазени