Питаш ме защо ми трябва брус,
Казвам ти: за да си изтъркам петите.
Смееш се: това не е брус, а пемза.
Изтъркай си, казваш ми, и мечтите.
Затова ми трябва брус, а не пемза.
Мога да тичам и с напукани пети.
Мога да обичам, дори и необичана.
Но не мога да живея без мечти.
Питаш ме защо ми трябва брус:
Не искам да ти причинявам болка.
Смееш се: да, петите ти са малко загрубели.
И аз се смея: по-важно е ножът ми да е остър.
© Ваня Накова Всички права запазени