severianin (Валентин Чернев)
417 677
12.06.2013 г., 8:26 ч.

Бряг 

  Поезия
921 0 4

 

 

БРЯГ

 

 

Вечността е просто древен бряг,

плискан от вълните на годините,

шеметни във вечния си бяг –

ту оловни, ту лазурно сини.

 

Вечността е залив с пясък чист,

кът на тишината и покоя,

или непристъпен нос скалист,

в който бие с бяла стръв прибоят.

 

Вечността е някъде далеч,

може би в пространствата отвъдни

или в небеса от синя глеч,

дето свършват минало и бъдно;

 

или зад мъглите в нощен час,

дето смесват истини с измама...

Вечността е древен бряг край нас.

Само дето в картите я няма.

 

Тя е бряг на оня океан,

дето се събират времената.

Кораб, от вълните му люлян,

е на път нататък под платната.

 

Моят кораб – стар и уморен

търси пристан на брега далечен

и ще го намери някой ден –

в тихата лагуна пристан вечен.

 

Моят кораб ще пристане там.

Вечността е бряг и той ни чака.

Знам посоката, и пътя знам –

просто имам още дни до мрака.

 

Всички сме на път. И няма как

някой своя пристан да отмине.

Вечността е просто древен бряг,

плискан от вълните на годините.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, момичета! Чудесен експромт, Вики...
  • "Вечността е някъде далеч"
    или пък, в душите ни се крие.
    Както онзи стар Дамоклев меч,
    тя виси над нас, ала дали е
    някъде навън? Едва ли спи
    между бреговете на реките.
    Вечността по вените пълзи
    и пречиства с шепот тих душите...

    Поздрав, маестро!
  • "Знам посоката,и пътя знам-
    просто имам още дни до мрака."!!!
  • "Вечността е просто древен бряг,
    плискан от вълните на годините."
Предложения
: ??:??