7.12.2020 г., 22:26 ч.

Бряг 

  Поезия
328 3 11

Хрущи снегът под стъпки предпазливи,

рояк снежинки спират на дланта,

студът ги вледенява в причудливи

прашинки безтегловна красота.

 

Напредва плавно леката шейничка,

оставя тънка диря към дома,

виж – любовта е в топла ръкавичка,

надяната от таткова ръка.

 

Усмивката е стълбичка с посока

направо към звездите и отвъд,

момичешки избликва от дълбоко,

долита с нежен ромон и смехът

 

отеква към горичката, стаена

под гугла от искрящо пухкав сняг.

И пада в белотата на колене

баща, щастлив достигнал гонен бряг.

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??