Ден не минава, дори един,
без тоз досаден Брюксел господин
да ни порицава
и за най-дребното нещо
„най-вещо“ да ни поучава –
кое как се прави;
без капка срам, без грам пощада
яко да ни ковлади – зарад туй,
че Държавата ни
главоломно пропада;
и всичко българско, наше
е пълна каша.
А ние, свенливо, лицето си крием
от нашите евросъбратя,
невинно-виновни;
и зарад таз Брюкселска проклетия
пред тях червим се и си патим,
вместо тъй да креснем
и вратата си да му треснем,
че цял да се стресне:
Брюксел, слушай!
Не щем за нищо повече да те чуваме;
че сме ти абдали послушни
вече само ще се преструваме.
С цели два века държавност
твойта Европа сме изпреварили
и от азиатските варвари диви
опазвали сме ви и вардили.
В интимно родство
с гръко-римска античност,
със свои собствени, оригинални
Дух, Култура, Традициии,
като народ горд сме изграждали;
и днес, в най-новия евросинтез,
със свой собствен принос
се вграждаме.
И нека не прозвучи
самохвално-фрапантно,
ала навсякъде по света
бъка нацията ни българска
от всепризнати таланти.
И по брой най-стойностни иновации
презаслужихме си всемирни адмирации.
Брюксел, чуй приятелския ни призив:
„Остави ни най-сетне на мира!
Дружба между равноправни партньори
или перманентна вражда?
Ти избирай!“
© Вълчо Шукерски Всички права запазени