Като птица унила
във съня долетя,
със крилете обвила
всеки стон на нощта,
после бавно съблече
тази моя сълза,
със която разсече
безпощадно света-
моят свят на икони,
коронации, чест
и в душата прогони
побеснелия пес,
огладнял за частица,
нежност в шепа една,
не намерил искрица
да посее в деня.
..................................
Пак си легнах спокоен,
чакам в миг да заспя,
потопен в моя спомен,
че съм буден в съня.
© Николина Милева Всички права запазени